Силно впечатление ми направи въпрос за един от проектите на арх. Давид ван Северен от студиото OFFICE Kersten Geers David Van Severen.
– Не ви ли е страх, че стените/структурите, които използвате, ограничават? Този въпрос беше провокиран от проект, в който архитектът беше планирал изграждането на структури в празно пространство. Структурите можеха да бъдат допълвани и променяни от жителите на близките селища.
– Зависи от качеството на стената. – отговори Давид.
Съгласна съм с него! Няма нищо лошо в това да строиш стени. Всичко зависи от качеството им. Някои ти дават крила да твориш, други те мачкат.
Пространството е от особено значение за архитектите, както и подкрепящата ги структура. От една страна, едно пространство би могло да провокира въображението и да даде плод на много идеи, но от друга, то би могло да има точно обратния ефект. Най-често задаваният въпрос е „дали тази идея е реалистична?“. Той спира творческия процес. Той ограничава. Край. Идеята е изгубена. А когато това се случи, няма как да разберем дали тя е добра или не. Избързали сме. Няма прототип на идеята, не сме я изпробвали. Жалко!
Пространството се оказва важно и за работилниците ни на Sofia Architecture Week 2013. Участниците създадоха отворена и творческа атмосфера. Атмосфера, в която те самите се чувстваха свободни да изследват и да създават с ръцете си, без да ги е страх, че ще сгрешат. Всяко подобно пространство трябва да бъде подсигурено от качествена структура, която е незабележима, но да дава основа и посока на творческия процес. Структурата е незабележима за неопитното око. Водещият си служи с нея. Това беше наша работа.
„Моят град на бъдещето“ и „Зелена банка на бъдещето“ бяха предназначени за тинейджъри и деца. Те бяха финансирани от банка ДСК и разработени в партньорство с Психологически център „Аз и Ние“, в лицето на Мариела Михайлова.
Всички права запазени. Моля не възпроизвеждайте под никаква форма без изричното писмено съгласие на Био игри (info@bio-game.org).
