Седях в автобуса до Атeна. Навън беше тъмно и започваше да ръми.
Атена е от Албания и работи в библиотека в Тирана. Пътувайки в автобус в Атина, Гърция, аз чух разказа на Атена от Албания за времето, когато Албания се осводила от комунистическия режим и границите й се отворили. Първото пътуване на семейството й било през София, България. Малкото време на престой те използвали, за да разгледат храма Св. Александър Невски. На излизане от него Атина седнала в парка срещу храма и се разплакала. София й се сторила много красива и по-развита в сравнение с Тирана. Сълзите й текли и от щастие. Щастие, че може да види София.
Стана ми драго от споделения момент. Запитах се дали аз ценя това, което имам или бях изгубена в забързаното ежедневие и потока от събития. Обръщах ли време на себе си и любимите хота, знаех ли какво ме вдъхновява?
Поводът на бъда в Атина беше конференцията „Библиотека на бъдещето“. За да участвам спечелих стипендията на Мелинда и Бил Гейтс. Конференцията беше по повод на един от най-очакваните проекти, който предстои да бъде завършен през 2015 на пристанището Пирея в Атина. Проектът включва изграждането на Културният център на фондацията „Ставрос Ниачос“, Гръцката национална опера, Националната библиотека на Гърция, както и парк с големина 170,000 м2.
Националната библиотека на Гърция ще предлага разнообразни образователни програми за деца и подрастващи. Тенденцията по цял свят е да се случват разнообразни неща в библиотеките и музеите. Тези институции стават места за срещи, занимания, отдих и прекарване на свободното време. Те са отворени пространства за общността.
Светът е един за всички хора. Аз съм само една малка част от него. Някой друг изпитва същото като мен. Той е от Албания, Гърция, Германия или Великобритания, Южна Африка, Франция, Португалия…Чувството за принадлежност, породено от идея, група хора или вяра ми дава пространство да изследвам света. Да го виждам във всичките му прекрасни нюанси и цветове. Всички сме хора, всички чувстваме, страдаме, радваме се. Тези чувства ни обединяват. Обединяват ни грешките по пътя ни и привидно случайните срещи. Те сякаш предизвикани от съдбата, ме карат да се питам дали някога съм била сама или това е било просто мисъл породена от забързаното ми ежедневие.
Самолетът ми прелетя край храма Св. Александър Невски докато се снижаваше над София. Спомних си Атена и щастието й, че е в София.
